Да отвориш нова страница…

Започнах да имам свой блог преди много години, повече от 8, когато да си блогър не беше нито модерно, нито фенси. Беше просто начин за един wonnabe писател да има читатели. Първият ми блог се казваше www.elimeli.net и беше доста хаотичен, но пълен с много лични и истории и прозрения. Естествено вдъхновен от колонката на Кари Брадшоу в Sex and the city и почти толкова абсурден. Но хората го четяха, може би именно за това.

През 2012 година направих по-сериозна стъпка и реших да развия блога, като го отделя на самостоятелна платформа и променя името му. Така се появи www.onlinepriatelka.com и точно като заглавието си имаше за цел да събира на едно въртуално място момичета, които се вълнуват от едни и същи теми. Признавам си, че ми беше приятно хората около мен да ме свързват с етикета “блогър”, защото това винаги ти дава усещането, че мнението ти тежи повече. Положих доста усилия да създавам интересно съдържание и да предавам на читателите си истински емоции. Освен това винаги съм признавала, че блогът е моята лична психотерапия. Да, някои имат психолози, а аз пиша в блога си.

След като се появиха близнаците изпаднах във вътрешен конфликт – исках да запазя блога, да продължа да пиша за нещата, които ме вълнуват, но без да стана клишето на новата майка, която говори само за децата си. А знаете, поне тези от вас, които са преминали през първата година на мейчинството, че колкото и да се стараеш, цялото ти ежедневие изведнъж се превръща в пелени, адаптирано мляко и пюрета и непрестанна жажда за малко сън. Затова й се отдръпнах от блогването, за да не подведа себе си и да изпадна в една от онези ситуации, в които превръщаме нещо, което ни доставя удоволствие в досадно задължение.

Сега, почти 5 години по-късно, отново имам усещането, че имам какво да кажа, имам какво да споделя и най-вече искам да не бъда сама по пътя. Затова се завръщам към Онлайн приятелка, с нова визия, с нови идеи и теми и със същия стар ентузиазъм, с който започнах да пиша онлайн преди толкова време.

Желанието ми е да пиша за това, през което минават толкова много жени и момичета – очакването да са перфектни на много сцени, да имат различни роли и всички те да са в един живот. Аз съм майка, съпруга, приятелка, работя на 2 места и имам желание да правя още толкова много неща. Искам отново да пътувам до нови места поне два пъти в годината. Искам най-после да започна свой бизнес, в който да инвестирам енергията и вдъхновението си. Искам да имам повече време за нещата, които не се изискват от мен да правя. И блогът е едно от тях – моят опит да открия загадъчната мантра на work-life баланса.

 

Може да харесаш и това...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *